Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2014 02:59 - Брътвежи - нов сезон - епизод 6
Автор: kiselin Категория: Лични дневници   
Прочетен: 530 Коментари: 0 Гласове:
0



Много тъпо заглавие измислих, ама най-вероятно подсъзнателно искам да се откроявам от повечето.

От доста време не съм поствал нищо, защото нямах нужда, но реших пак да пробвам, да видя как ще се почувствам след като си излея монолозите в традиционната среда - най-рано два през нощта, докато целия ме заобикалящ свят спи, а аз мизерствам с телевизор, лаптоп и едно шише бира.

Последния ми постинг беше на 27 юли, като датата е един ден преди една символична за мен дата. Настоящия постинг е на 31 август - един ден преди друга символична за мен дата. Не че вярвам в нумерологията и поличбите, но ми се струва забавно съвпадението.

Последно писах простотии за раздяла и т.н. Не че съм я преодолял, даже напротив, кофти си е. Но сега поне не го усещам като открита рана. Сякаш в момента е слабо-болезнен белег, който затруднява нормалното движение на крака ми. Викайте ми новия доктор Хаус :D

Последния месец беше особен. Запознах се с една прекрасна млада дама, която май ми взе ума, но все още не искам да и го споделям, защото се страхувам да не избързам. Засега и споделям само че си падам по нея. Тя май също си пада по мен и ще видим как ще се развият нещата. Има голяма вероятност след малко повече от 48 часа да се видим и прекараме малко време заедно. Това ще е много добре след като последния месец общувахме предимно по интернет - писане и говорене. За щастие този път не е запознаване по интернет - с нея се запознах преди близо половин година по време на едно научно събитие. Още тогава ми направи влечатление, но ситуацията не позволи да реагирам по начин по различен от нормална колегиална комуникация. И така до края на миналия месец, когато случайно харесах няколко нейни снимки в най-любимата ни платформа Фейсбук. После съдбата (не че вярвам в нея) ми се усмихна и госпожицата писа на мен, вместо аз на нея. В началото бях по-скоро изненадан, какво толкова интересно намира момичето в мен, но с времето се оказа че някой сякаш ми смига от небесата и ми казва "пич, може да се смяташ за атеист, ама след това, което съм ти замислил, ще повярваш и в Бог и в съдбата".

Ситуацията обаче не е розова основно по няколко причини - на първо място дамата се води обвързана. Не че омаловажавам връзката й, но разума ми диктува да я подценявам, а сърцето ми ме кара да се надявам скоро всичко да приключи. Но този разговор предстои да го водим. Дотогава аз съм сякаш нейната мръсна тайна, от която я хваща срам. Не че ме бърка, като знам какви неща си пишем, има причина за срам и т.н. На следващо място имаме малък логистичен проблем - различни градове и по-лошото е обвързаността ни с тях - работа в различни градове. Но честно казано в момента това не е най-големия проблем, защото не съм нито загорял, нито примрял за физическа близост. Изпитвам по скоро емоционален глад, да съм потребен на някого и някой да е потребен на мен. На последно място идва един дребен детайл от възрастовата ни разлика, която хич не е малка, но пък не ми пука. Ще успокоя всеки, който би се притеснил - и 2та сме пълнолетни. А и на моменти се чувствам по незрял от нея, това може би е онова чувство "да те подмладяват", за което се говори по филми и книги.

Но нека сменя темата, защото ми се дрънкат глупости и по други теми. Политика и разни други подобни теми нямам никакво намерение да обсъждам, по скоро няколко забавни неща. Преди време гледах един нов сериал "The Goldbergs", който е нещо средно между Малкълм и Шеметни Години - разказва за странните семейни отношения на обикновено семейство през последните деситилетия на 20ти век, когато видеокасетите бяха съществени, а диското излизаше от мода. Сериалчето е добро, и го препоръчвам на всеки, но го споменавам заради едно интересно съвпадение - развръската на всеки епизод, включваше стара песен, използвана като фон. И точно преди 2 дни се присетих да си сваля песните, понеже са доста добри стари класики. Една от тях ми направи впечатление още когато я чух в сериала, но след като я свалих ми влезе в главата. Парчето е Pete Townshend - Let My Love Open The Door. Страшна песен... да я чуе всеки, който прояви интерес. Няма да поствам линк, защото и гугъл трябва да печелят пари :D а и тук нещо линковете не ми се получават.

И тук забавното. Преди малко приключих с друг сериал - The Newsroom, който също препоръчвам, макар и стила да е много различен - журналистическа драма, заредена с действителни събития от последните години. Уникален сериал с много добре изградени и разрастващи се персонажи, а сапунения елемент сведен до минимум. Казвам приключих, защото имаше само два сезона, и то от по 9-10 епизода. Изпих го за 2 дни, понеже нямам друго за правене. И преди малко гледам последния епизод на втори сезон, който приключва с една интересна песен Luminate - Let My Love Open The Door ( кавър-версия на Pete Townshend).

Абе, викам му поредната шега на съдбата с мен. Вчера слушах оригинала, днес се сблъсках с кавър-версия. Но от както госпожицата влезе в живота ми, приятните изненади, в резултат на съвпаденията доста се увеличиха. Айде да продължавам с бирата, че останаха няколко пръста в шишето (пък нали не съм най-големия пияч).



Гласувай:
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kiselin
Категория: Забавление
Прочетен: 60544
Постинги: 56
Коментари: 61
Гласове: 40
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031