Но защо японците имат по-малко деца?

Една възможна причина е че по-малко млади се женят. Това е важно, тъй като в Япония все още властва традицията че само семейство сключило брак може да има деца. Все по-малко двойки правят секс. Това стои в основата на раждането на деца, а според едно проучване само 27% от обвързаните правят секс поне веднъж седмично. Истината е че основната причина е че все по-малко японци се обвързват. Това се дължи може би на няколко много специфични особености на романтиката, които съществуват само в Япония.

Една такава особеност се нарича “Love +” и представлява комбинацията от игрова конзола и компютърно приложение, съчетаващи функциите на добре познатите ни от миналото играчки тамагочи и възможността за симулация на връзка. В основата и стои виртуален образ, най-често момиче – аватар, притежаващ предварително запрограмирано поведение, симулиращо отношенията, които всеки млад мъж може да има със своята приятелка. Комуникацията се осъществява чрез разговор или с команди. Но кое може да накара млад мъж да потърси компанията на виртуално гадже? На първо място самотата - все повече млади японци живеят необвързани, нетърсещи или неможещи да се обвържат. На следващо място технологиите – независимо че става дума за заместител на действителен контакт, нивото на което се осъществява този контакт се доближава по-близо до действителността от всеки друг вариант. Не на последно място нуждата – независимо от невъзможността или нежеланието да преминават през усилията на обвързването, младите японци желаят да бъдат обвързани, поне от гледна точка задоволяване на гореспоменатата потребност „самота“.

Но ако трябва да се направи причината за намаляващата раждаемост, една компютърна игра никога не е достатъчна. В основата стои по-скоро профила на потребителите на тези компютърни игри – Отаку културата. Отаку са млади, необвързани и предимно мъже, които независимо от образованието и професиите си никога не е трябвало да пораснат, поне не и от емоционална гледна точка. Това са мъже (най-често), които като тийнейджъри не са навлезли във фазата на излизане с момичета; които като млади мъже не са започнали да имат интимни отношения с жени; които като вече съзрели мъже не търсят обвързване, изграждане на семейство и деца. Това са мъже, които приключвайки работа се прибират в своите малки апартаменти, където в продължение на оставащото си свободно време задоволяват всички онези нужди, които като деца и юноши не са могли да задоволяват неограничено – играене на компютърни игри, сърфиране в интернет, четене на комикси и манга, гледане на филми и аниме, купуване на всичко, което подхранва „отаку“ начина на живот.

В подкрепа на този аргумент е място наречено Акихабара, квартал в Токио, който служи като убежище за всички Отаку. Това е онзи свят, който малко, по-малко намира своето място във всеки голям град по света, дали под формата на гараж, магазин или малка уличка, на която се продават странни неща. Но за разлика от оазис в повечето градове по света, еквивалента му в Токио е огромен квартал, който събира на едно място всичко, което един Отаку може да желае. Преформулирайки въпроса за раждаемостта, той вече е „Защо мъжете не се интересуват от жени“. Един възможен отговор – Акихабара, мястото което предлага толкова много и различни разсейващи развлечения. Защо да е необходимо на един мъж да се занимава с нещо разхвърляно, тревожно и обвързващо като връзка при възможността да има виртуална приятелка, създаваща му едно виртуално преживяване, лишено от проблемите на реалността. Благодарение на новите технологии Отаку културата разполага с виртуални приятелки, ролеви компютърни игри, симулации и иновативна порнография, позволяващи им да изпитат нежния пол по един различен начин – без всички физически, емоционални и социални проблеми, които могат да възникнат от една истинска връзка.

Извън Отаку културата, проблемите на мъжете не се решават, а стават все по-сериозни. Традиционно много млади японци са песимистично настроени за своето бъдеще. Част от това се дължи на зрялата и вече развита икономика. Високият жизнен стандарт е причината много млади от невръстна детска възраст да имат всичко, което и родителите им са имали. Липсата на пропаст между поколенията кара младите да знаят че дори да положат максимални усилия, в най-добрия случай ги чака живот на същото ниво, като това на родителите им. В сравнение в страни като Китай, Виетнам и цяла югоизточна Азия между младите хора и родителите им е налице пропаст. Младите знаят че ще живеят по-добре от своите родители и това е така, защото се развиват както икономиката, така и обществото. Връзката на този проблем с раждаемостта се крие във втората страна на монетата – жените, или по-скоро гледната точка, която те имат за мъжете. Израстнали в епохата на икономическия бум, мъжете порастват обгрижвани от майките си, обучават се в училища и университети, които им осигуряват работа, започват работа, в която традиционно остават цял живот. Тези мъже израстват и изживяват своя живот без чувство на автономия, индивидуалност и независимост. А липсата на тези черти отблъсква много от жените.

Дистанцията между мъжете и жените се увеличава. Успоредно с развитието на поколения като „Отаку“ културата, жените в Япония също се променят. Според правителствено статистическо проучване, близо 50% от жените на възраст от 18 до 34 години са необвързани. Възможна причина за това е изменението на ролите на половете. Много жени не искат да бъдат обвързани както с мъж, така и със семейство, деца или домакинска работа.

В подкрепа пък на този аргумент, достигаме до друг квартал на Токио- Кабукичо, управляван от Якудза. В държава като Япония, която съумява на създаде и продава продукт или услуга от абсолютно всичко, интимността се продава, а японците са готови да я закупят. Кабукичо разполага с почти безкрайно меню от продукти и услуги, заместващи всяка част близостта, романтиката, интимността или секса, които традиционно са част от обвързването.

Една такава предлагана услуга са хост/хостесс клубовете (от английското host/hostess – домакин/домакиня). Традиционно клиенти на такива клубове са самотни мъже и жени, които посещавайки ги получават общуване, близост и романтика, преди достигане на интимността и секса. Получават ги от своя хост младеж или своята хостесс дама, които имат за цел да продадат услугата „невероятно прекарване“ в клуб или бар, която всеки може безплатно да изпита навсякъде другаде, но в резултат на полагане на определени усилия, желание за комуникация с насрещната страна и голяма доза шанс. Самотните мъже и жени, посещаващи тези клубове отказват преминаването през реалността и са готови да заплатят за получаване на всичко това, което за обикновения човек може да е „най-доброто прекарване“. Хост/хостесс културата е наследник на традиционната за японското общество „гейша“ култура, с няколко специфични разлики. Традиционно гейшите са извършвали три основни функции – да комуникират, да забавляват и да изглеждат като произведения на изкуството. Хост/хостесс културата изземват функциите на гейшите, трансформирайки се в съвременната мечта на всеки самотен мъж или всяка самотна жена.

Друга съществена част от обвързването е интимността (извън секса). Това може да включва разхождане из парк, държане за ръце, излежаване в леглото, водене на разговори и всичко друго, което една двойка прави във времето след свалката, преди секса и след секса. Подобно на гореописаното, Кабукичо предлага услуги за задоволяване на всички тези нужди. Срещу заплащане на определена цена всеки клиент може да си наеме „гадже“ за разходка, което да държи за ръка; при желание може да посети “cuddle caffe” (от английското гушкане), където да полежи в легло с момиче (или момче), с което да лежи, говори или просто гледа, до момента, в който изтече времето или клиента поиска нещо повече.

И не на последно място от менюто разбира се стои традиционната услуга на продаване на секс. А Япония предлага проституцията по начин сравним единствено с някоя от столиците на платената любов като например квартала на червените фенери в Амстердам. За клиента, който може да си позволи да заплати достатъчно високата цена на разположение етажи на хотели, в които по каталог се поръчват невероятни жени (мъже), сексуални услуги и изживявания, много различни от традиционния секс за пари. За клиента, който може да плати обикновена цена, на разположение са love-hotels (от английското любовни хотели), където заплащането е на час, чаршафите се сменят след всеки клиент, а обзавеждането и атмосферата са правени с единствената цел на това място никой да не спи.

И в заключение възниква въпроса, защо да участваш в нещо проблемно като обвързването, брака, раждането на деца, напускането на работа, когато на разположение имаш възможността да работиш до-късно и за цял живот, да живееш нормален живот, без стремежи за развитие над живота на твоите родители, да разполагаш с независим доход, който да можеш да похарчиш за всяка една част от изживяването обвързване. Визирайки този въпрос, отговора на другия – защо японците имат по-малко деца, вече не е толкова труден за отговаряне.