От доста време забелязвам една специфична тенденция в начина, по който писмени медии поднасят новините. Ще цитирам едно заглавие, на което се натъкнах преди минути  в интернет "Проверяват сергиите за сладолед". Няма да се впускам в обсъждане на темата, а по скоро ми е интересен начина, по който събитието е отразено.
Не съм специалист в българският език и литературата (което може би личи от доста слабата ми граматика, пунктуация и стилистика), но тази форма ми се струва неправилна. Неправилна, но не според правилата на българският език, а от гледна точка на смисъла, който откривам в такова заглавие.

Когато прочета едно такова заглавие, първата асоциация, която правя е с Бай Ганьо и неговата безсмъртна фраза "Всички са маскари". Тази фраза е толкова дълбоко залегнала в българското общество, че смисъла който носи се споделя от почти всеки средно-статистически българин. Става дума за една специфична събирателност, с която и героя на Алеко и всеки български гражданин е свикнал да обобщава цели групи от обществото. Тези групи са ни до болка познати. Това са те, онези, ония, мамицата им ... Най-често са политици, бизнесмени, чиновници, държавна администрация, че дори и журналисти. Но това винаги са те, никога ние. Нормално е за обикновения българин да иска да се дистанцира от такива групи, затова и говори за тях като "те", докато включва себе си в "ние". Но какво всъщност се получава - възпитава се един отклоняващ се от правилния начин на мислене. Българинът разсъждавайки така внушава на околните - най-често приятели, роднини и колеги, дистанцията, която поставя между себе си и тях. Но една друга важна група, върху която оказва влияние е на младите - своите деца и внуци. Какво се получава в резултат на това. Мога да го обобщя с друга родна фраза "Обичам родината, мразя държавата". И в това няма нищо странно - като се вземе в предвид състоянието на "държавата" е напълно оправдано всички да я мразим.

Но в случая не говоря за българи, които всяват омраза към институциите на своите наследници. Говоря за медии. В тази изразна форма откривам абсолютно същото - един специфичен вид дистанциране, който журналистите правят от "онези". Откривам също опит за всяване на дискредитационна нотка в начина, по който "ние" да гледаме на институциите. Ето конкретния пример - заглавие, в което абсолютно неутрално се казва че някакви (неизвестно кои при първи прочит) ще правят нещо, което по някакъв начин ще доведе до не дотам хубави последици (поне за една от двете страни).

Ако например заглавието беше поднесено по друг начин, както всъщност започва самата статия: "Българската агенция за безопасност на храните започва масови проверки ...", нямаше да имам никакъв проблем с него. Формулирано така, се вижда че статията не преследва нищо друго освен да информира. Но във формата си "Проверяват сергиите за сладолед" ситуацията е коренно различна. Журналистите сякаш се опитват да дистанцират себе си от "тях", приобщавайки своята група към нашата - "ние". За съжаление успяват - все още в Бъ-я са прекалено много хората, които смятат че медиите са на тяхна страна - да разкриват обективната истина пред народа. Едва ли скоро ще дойде ден, в който обикновения българин ще осъзнае че четвъртата власт не му е приятел - тя е един от най-големите му врагове.

Запознат съм макар и бегло със една от основните журналистически форми за насочване на вниманието към конкретна част от новините, посредством подредба на заглавията. Но в случая не става дума единствено за избор между "натъртване" на институцията, която ще проверява или сладоледа, който ще се проверява. Вниманието е върху "Проверяват". Кой ще проверява, как ще проверява, кога ще проверява, защо ще проверява. Отговор новината ще даде единствено на първия въпрос, но в такъв случай, защо тази информация не е поднесена още в заглавието. Защото може би заглавието е първото, което виждаме и определената нагласа, с която ще ни остави то, е много по-важна от информацията, която то и цялата новина носи.

Сещам се и за други подобни примери. Друго заглавие "Колко ще плащаме за ток и топла вода от юли?". Първо на първо "ние" няма да плащаме за ток и топла вода. Ще плащат тези, които ги потребяват (ок за тока ще го плащат всички, но нека не се вдлъбяваме). Топла вода ще плащат на места, където такава се предлага и от граждани, които са употребявали такава. Всички останали няма да плащаме нищо (освен ток). За да не оставям примера недовършен бих предложил такова заглавие да бъде "Колко ще плащат потребителите на ток и топла вода през юли".

Още едно заглавие  "Центърът ще се ремонтира и през лятото, но на парче" (става дума за Варна). Представяте ли си центъра запрята ръкави и започва да се ремонтира сам. Като дойде обедната почивка спира да хапне един обяд, после вече не му се работи и така цял месец стои недовършен. Отново бих предпочел едно такова заглавие да се замени от "Центърът ще бъде ремонтиран през лятото, но на парче" (за думата парче няма да се заяждам, че все пак са журналисти, нямам кой знае какви високи очаквания).

И последния пример, за съжаление без конкретно заглавие (понеже не попаднах на актуално такова) е формата на минало време, с която журналистите формулират неща, които се опитват да пробутват за заглавия и новини. Някой си бил правил/ходил/говорил нещо/някъде/с някого. Виждали сме ги много пъти - новини, които не представляват нищо повече от българска папаращина - от онази, която не включва нито скрити снимки, нито компроментиращи видео-клипове и аудио-записи. Чисто и просто една удобна форма на българския език, която трябва да се използва единствено между клюкарките пред блока - ти чу ли за Пенева, била ходила на сексолог. А в случая формата се използва не от друг, а от нашата прекрасна четвърта власт.

Не твърдя че това, което говоря е вярно. Това са единствено мои наблюдения и спекулации, които възникват въз основа на това как се чувствам аз, докато четя такива "журналистически" новини, статии или репортажи. Чувствам се отвратен.

Само може да се предполага ,какво ще излезе ако се направи подобен анализ на журналистиката където се използва неписаната реч. За съжаление психологията беше секретна наука доскоро в България, а за психолингвистиката никой не беше чувал нищо.