Всички знаят кой е Левски - родом Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий и най-накрая Левски, той е апостола на свободата и човека станал и останал символ на България и до днес. Всички знаят и кой е Нелсън Холилала Мандела - революционер, затворник, враг на апартейда.
И двамата са мъртъвци - единия обесен на територията на днешна София, а другия издъхва от белодробна инфекция в Йоханесбург, преди малко повече от половин година.
И двамата ще останат завинаги в паметта на хората - единия в паметта на целия свят, а другия на незначителната по територия, но въпреки това велика България.
За съжаление дотук привършват сходствата между двамата, или по скоро със смъртта им. Няма и смисъл да търсим приликите и разликите между тях приживе. Самото действие би осквернило паметта за личностите и делата им. Но без да богохулстваме можем да ексхумираме паметта за тях единствено с цел съпоставка.
Какво помним за Левски - предимно това, което сме чели от малкото източници, от историята, такава каквато е написана тези петдесет години, от картините - малко на брой, но достатъчно колоритни, за да опишат прекрасно апостола на България в най-силните му години.
Какво помним за Мандела - много неща, все пак само до преди година той беше между живите. Необходим е близо век за да е умрял и последният човек, имал честта да познава личност като Мандела.
И двамата започват своя живот в бедни семейства - Кунчев като обикновено селско момче, а Мандела като син на кмет, който губи поста си и се принуждава да се премести заедно с цялото си семейство на село. И двамата са средни деца имащи както по-големи братя и сестри така и по-малки. И двамата губят бащите си, което ги принуждава от рано да започнат да се грижат за семействата си. И двамата придобиват псевдоним - Името Нелсън, младият Холилала придобива в училище, докато всички знаят историята как Кунчев придобива прозвището "Левски". И двамата започват живот отдалечен от бъдещето си призвание - Левски като дякон в манастир, а Мандела като студент. И двамата започват първоначално мирна битка срещу несправедливото представителство на властта - Високата Порта и Националната партия, подкрепащя апартейда и расовата сегрегация. И двамата по-късно се принуждават да оставят мирните средства и да вземат на тяхно място оръжие. И двамата са заловени - Левски на 27 декември 1872, а Мандела 90 години по късно - на 5 август 1962. Но тук отново свършват приликите. Единия само два месеца по-късно загива, а други продължава своя живот в затвора. Не е моето място да съдя кой от двата изхода е по-добър, а кой по-лош.
Но у мен веднага се надига един интересен въпрос. Как щеше да изглежда картинката, ако ситуацията беше разменена - Мандела беше борец за свободата на малка африканска държава срещу могъща империя, а Левски - борец за равенството в съвременна България. Представям си нещата по-много по-жесток начин.
На първо място подозирам че без значение от географията, обявяването против една империя щеше да се накаже със смърт както на територията на поробена България така и в хипотетично поробената Южна Африка. Затова и в ситуация като тази Мандела най-вероятно щеше да остане погребан в историята по начина, по който в момента е погребан и Левски. Но какво щеше да е пък положението на същия - живял не в 19 а в 20 век, борил се не против Османската Империя, а например (поради липсата на друго правдоподобно сравнение) против диктатурата на БКП. В момента не седя за да говоря за или против БКП и комунистическа България и всеки който "прочита това" ще ме разочарова. Мнението ми е за България като цяло и "Българския Елемент".
Това което си представям е един старец, който с много късмет успява да оцелее по комунистическите затвори, през 1989 се оказва свободен и заедно с всички готов да посрещне Демокрацията. Представям си как декември 2013 година същия - вече остарял и изнемощял - той умира в нищета и мизерия, изоставен от цялата държава, която в продължение на години наред "ревизира" историята, поправяйки тук там събитията в нея и принизявайки опитите му за борба с "тероризъм, престъпление и борба против властта". Но не нищетата и мизерията го убиват, а истината в какво се е превърнала България - държавата в която османската империя би била най-малкото зло.
Представям си как героят Левски в последните си месеци обикаля изнемощял София и гледа реалността:
- Надраскани с графити паметници на културата, но не онези хубавите графити а надписи "Кольо да го духа" и "Само ЦСКА", други разрушени, миришещи на всякакви телесни течности и нечистотии, оставени от клошари, проститутки и клиентите им;
- Западни коли в които въздебели и мускулести мъже с мазна усмивка и жаден поглед вкарват млади и почти голи момичета, без изобщо между двете страни да има липса на реална представа какво предстои; 
- Десетки просяци, които седят по паважа и протягат ръка за стотинки, а след половин час в някоя задънена улица дишат лепило и други елементарни химични съединения.
Върви Левски и дори не опитва да скрие сълзите си, защото това не са първите сълзи. Такива той пролива вече двадесет и няколко години. Но това което го прекършва е гледката, на която става свидетел, достигайки до своя собствен паметник - издигнат с дарения от малкото му оцелели по времето на БКП и комунизма съмишленици (отново просто пример, нека никой да не търси пропаганда). Достигайки до паметника си той вижда последните примери за реалността - двама циганина облечени в дрехи на чистота са се подпрели на паметника му, скрити в сянката му, мелят на цигански и се хилят. Единият държи кафе, а други допушва цигарата си. Първият изпива последната глъдка и хвърля чашата зад гърба си, а другият гаси цигарата си в паметника. Само на няколко метра от тях, от другата страна на паметника брадясъл господин лепи плакат на самия камък. На него има нарисуван въздебел и мургав мъж с златисто-руса коса и брада, а отдоло се вее полуголото му тяло, облечено в женски дрехи. Но това, което най-много го шокира лежи пред паметника му - десетки хартиени диплянки на които се вижда неговото лице, но на млади години - от зората на демокрацията. Немощният Левски се навежда и с трепереща ръка взема листа и през високо-диоптърните си очила прочина "Измамникът, който с клевети свали Комунизма и доведе до Демокрацията. Четвърт век лъжлива свобода ни стига".
Прочитайки това изнемощелият старец не издържава и се сгромолясва на паважа. Единствените които реагират са две момчета, които изваждат смартфоните си и започват да снимат клип.